Бит и Обичаи

Момин идеал за либе

От обед се, море, мома разплакала,

разплакала, Бога помольила:

- Дай ми, Боже, що е мене мило!

Мене мило очи соколови,

очи соколови, крила паунови,

да прелета Сава и Морава,

Сава и Морава, и бели Дунава,

да отида у царева войска,

да избера юнак спрома мене,

кой не пие вино и ракия,

вино и ракия, смрадлива духана;

кой си пие каве шикерлиа,

каве шикерлиа, блага медовина.

Кому игра видра на колена,

кому шета желкя на постелкя,

кому лети джилит на далеко,

кой не иде вечер по механи,

кому игра коня на пазара.

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Два се змея бия,

Яно, мори, Яно,

на Стара планина.

От ни тече, Яно,

река Руменлия;

край ву бие, Яно,

у сред у София (2)

у темна темница;

у темница седи

Гюро темничара.

Във ръце му Гюре,

пиле соколенце;

пръсти кърши Гюре,

та го храна храни;

сълзи рони Гюре,

та го вода пои;

коси скубе Гюре,

та му гнездо вие...

Юнак разговаря с кончето си

Юнак върви през горица зелена, леле,

юнак върви през горица зелена,

тютюн пуши у лулица червена.

Нема с кого дума да продума,

конче има, с конче че да дума:

- Върви, конче, ние двама да вървим,

дето бехме снощи вечер на конак,

тамо има три моми хубави -

първата е мома хубавичка,

втората е - чаша с вода, изпий я,

третата е - заложи конче, вземи я!...

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,

Янко ле, булка юбава,

и на гората думаше:

- Горо ле, горо зелена,

имаш ли вода студена,

юнаци да ми напоиш;

имаш ли сенка дебела,

юнаци да ми укриеш?

Том V: Любовни песни

- Девойче бело, цървено!

Не оди ситно пред мене,

не задавай ми ядове -

че малко ли са моите,

къде да дена твоите?

- Байчо ле, байчо Иване,

и туй ли да те науча?

Сбери ги твойте и мойте,

Тури ги в шити джепове,

преори бащин угари,

посей ги мойте и твойте.

Ако поникне босилек,

ни двама че се вземеме;

ако поникне коприва,

ни двама че се разделим.

Момиче, малък дяволо

- Девойче бело, мори, цървено, леле,

не оди ситно пред мене,

не задавай ми ядове,

че малко ли се моите,

къде да дена твоите?

- Байчо ле, байчо Иване,

и туй ли да те науча?

Сбери си твойте и мойте,

тури ги в шити джепове,

преори бащин угари,

посей ги мойте и твойте;

ако поникне босилек,

ни двама че се вземеме,

ако поникне коприва,

ни двама че се разделим.

Ммлада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе

Нещо ми се свети

у гора зелена -

дал е вода, море,

или млад войвода?

- Ни е вода, море,

ни е млад войвода,

мама Яне, море,

за Йована дава.

Па хванаха, море,

през гора зелена,

настъпиха, море,

у поле широко,

надзърнаа, море,

на Прилепа града.

Излезнаха, море,

Прилепски девойки,

па хванаха, море,

здравина да дават.

Яна нече, море,

здравица да вземе,

я Йован го, море,

нисподоком гледа.

Па вземало Яне,

здравица пивнало.

Що пивнало, море,

веднага паднало,

дом паднало, море,

веднъг продумало:

- Ой ви вази, море,

два млади девера,

я бръкнете, море,

у свилни джебове,

извадете, море,

позлатни ключове,

отворете, море,

шарени ковчадзи,

извадете, море,

свилени дарове,

та дарите, море,

китени сватове,

на дзвъници, море,

алави чорапе.

Нече Яне, море,

жива да остане, -

отруя го, море,

Прилепски девойки

зарад пусти, море,

Йован, млад войвода!...