От обед се, море, мома разплакала,
разплакала, Бога помольила:
- Дай ми, Боже, що е мене мило!
Мене мило очи соколови,
очи соколови, крила паунови,
да прелета Сава и Морава,
Сава и Морава, и бели Дунава,
да отида у царева войска,
да избера юнак спрома мене,
кой не пие вино и ракия,
вино и ракия, смрадлива духана;
кой си пие каве шикерлиа,
каве шикерлиа, блага медовина.
Кому игра видра на колена,
кому шета желкя на постелкя,
кому лети джилит на далеко,
кой не иде вечер по механи,
кому игра коня на пазара.
Два се змея бия,
Яно, мори, Яно,
на Стара планина.
От ни тече, Яно,
река Руменлия;
край ву бие, Яно,
у сред у София (2)
у темна темница;
у темница седи
Гюро темничара.
Във ръце му Гюре,
пиле соколенце;
пръсти кърши Гюре,
та го храна храни;
сълзи рони Гюре,
та го вода пои;
коси скубе Гюре,
та му гнездо вие...
Юнак върви през горица зелена, леле,
юнак върви през горица зелена,
тютюн пуши у лулица червена.
Нема с кого дума да продума,
конче има, с конче че да дума:
- Върви, конче, ние двама да вървим,
дето бехме снощи вечер на конак,
тамо има три моми хубави -
първата е мома хубавичка,
втората е - чаша с вода, изпий я,
третата е - заложи конче, вземи я!...
Янка през гора вървеше,
Янко ле, булка юбава,
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
имаш ли вода студена,
юнаци да ми напоиш;
имаш ли сенка дебела,
юнаци да ми укриеш?
- Девойче бело, цървено!
Не оди ситно пред мене,
не задавай ми ядове -
че малко ли са моите,
къде да дена твоите?
- Байчо ле, байчо Иване,
и туй ли да те науча?
Сбери ги твойте и мойте,
Тури ги в шити джепове,
преори бащин угари,
посей ги мойте и твойте.
Ако поникне босилек,
ни двама че се вземеме;
ако поникне коприва,
ни двама че се разделим.
- Девойче бело, мори, цървено, леле,
не оди ситно пред мене,
не задавай ми ядове,
че малко ли се моите,
къде да дена твоите?
- Байчо ле, байчо Иване,
и туй ли да те науча?
Сбери си твойте и мойте,
тури ги в шити джепове,
преори бащин угари,
посей ги мойте и твойте;
ако поникне босилек,
ни двама че се вземеме,
ако поникне коприва,
ни двама че се разделим.
Нещо ми се свети
у гора зелена -
дал е вода, море,
или млад войвода?
- Ни е вода, море,
ни е млад войвода,
мама Яне, море,
за Йована дава.
Па хванаха, море,
през гора зелена,
настъпиха, море,
у поле широко,
надзърнаа, море,
на Прилепа града.
Излезнаха, море,
Прилепски девойки,
па хванаха, море,
здравина да дават.
Яна нече, море,
здравица да вземе,
я Йован го, море,
нисподоком гледа.
Па вземало Яне,
здравица пивнало.
Що пивнало, море,
веднага паднало,
дом паднало, море,
веднъг продумало:
- Ой ви вази, море,
два млади девера,
я бръкнете, море,
у свилни джебове,
извадете, море,
позлатни ключове,
отворете, море,
шарени ковчадзи,
извадете, море,
свилени дарове,
та дарите, море,
китени сватове,
на дзвъници, море,
алави чорапе.
Нече Яне, море,
жива да остане, -
отруя го, море,
Прилепски девойки
зарад пусти, море,
Йован, млад войвода!...
- Жална горо, жал ми е за тебе,
и на тебе, и на моя майка,
дека си ме млада оженила,
къде младо, къде надалеко -
на зъл свекър, на по-зла свекърва,
два девера - два зелени гущера,
девет зълви - девет усойници,
а юнака - върли харамлия.
Весден оре, свъноч хайдукуе,
свъноч са му порти отворени,
весден са му порти затворени.
И снощи е из хайдуци дошел,
и доведе конче вирогонче -
на кончето струнени дисадзи,
у дисадзи ръка от юнака,
на ръката пръстен бурманлия,
на пръстено писмо написано.
Ка погледнах - от моето братче,
от моето братче, по-малък Иванчо.
Рано ми е, море, слънце огреяло,
(...)
ораче го берат, на остен го носят,
на остен го носят, по поле мирише.
сая – дълга, разтворена отпред дреха, трапецовидно разкроена, с овален пазвен отвор, като предниците й обикновено се закопчават в областта на гърдите, с ръкави до лактите. Изработена от едноцветна (най-често черна, бяла или др.) домашна тъкан – дебел домашен шаяк или памучна тъкан. Характерна е богатата украса, съсредоточена по пазвата (огърлеча) и по краищата на ръкавите. Декорацията често включва черно копринено „бикме“ (филигран), цветни гайтани и ширити, а от 30-те и 40-те години на XX в. и сърма.
вуста, кошуля и наръкавници – дълга риза, изработена от памук или свила, която се носи под саята, с дантелени ивици по ръкавите и полата.
престилка (скутаче) – дълга и достатъчно широка да покрие цялата предница, съшита от два хоризонтално сложени плата от ивична пъстра вълнена тъкан, такана на стан, престилката винаги препасва саята.
пояс – вълнен колан, който се опасва плътно около кръста, може да е обшит с гайтани или богато украсен с мъниста, допълнен от масивни метални пафти (за омъжените жени).
нагръдник (преклопче) – моден детайл, който се носи на гърдите, появил се в началото на 20-ти век и се изаботва се от копринена или памучна плат с ярък цвят – червен, жълт, син. Над преклопчето се носят редове жълтици или огърлици от мъниста.
забратка (шамия, яшмак) - ушита от копринен плат, покрива косата.
свински опинци – се обуват на краката, изработени от свинска кожа.
Красиви и преди
Нагиздени моми от с. Горни Коритен (нашите бъдещи баби: горе вляво една от близначките Сара или Сергия от Любенова махала, горе център - Йолда от Петкова махала, горе вдясно - Цена от Гергинова махала, седнала - Олга от Лозанова махала) в традиционни саи пред фотографа около 1935 год.Красиви и сега
„КЮСТЕНДИЛСКИ МАДОНИ“ e календар на Фондация Живите български корени – 2018 г. с автентични носии, съхранявани в Регионален исторически музей – гр. Кюстендил и представени така, както ги е виждал най-големия ценител Владимир Димитров – Майстора. [2]кълчищна риза - дълга до коленете, с широка без копчета яка, та гърдите да са открити, и широки ръкави.
антерия – вълнен елек с ръкави, който се носи върху ризата.
беневреци - ушити от домашен бял шаяк – широки в горната част и тесни в долната. Постепенно потури изместват беневреците и за разлика от тях са черни, за да не се види когато са изцапани от всекидневната работа.
кошуля – риза, ушита от домашно платно, с яка и дълги, широки ръкави, като за разлика от предишните ризи, тя е по-къса, над коленете и на гърдите се закопчава с копчета.
джилетка - вместо антерия.
пояс - дълъг 4-5 метра, се опасва стегнато, внимателно надиплен около кръста над беневреците или потурите, като често е пристяган допълнително с тесен ремик.
свински опинци – обуват се върху бели вълнени чорапи на краката.
капа – от черна или бяла агнешка или овча кожа.
Дядо Стоичко Гелев от Петкова махала с капа и антерия.