География

Прочетете още от извора:

Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. Kнига XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., с. 434-437.

За топонимите на село Горни Ко̀ритен [13] 

(Височина — 980 м при черквата).

При с. Горни Коритен Ушинската планина се спуска терасовидно, право на юг от върха Чардак (1500 м.) и образува над селото водоразделно било между Треклинска река и Драговищица. От това било, пак с южно направление, почва изпърво доста широка, а после тесна долина, която носи име Горно-Коритенска, Долно-Коритенска и Клисурата (при с. Горно Уйно) — изобщо име според името на поселищата, разположени по склоновете й. Надлъж по направление на долината, от двете й страни, лежат махалите на с. Горни Коритен и то главно в най-горнята й част, в кръг около централната махала Село, дето сега се намира черквата и училището. Целата част от долината, дето държи синорът на селото, с малки изключения, е плешива: тук-там само се зеленеят делове от редка дъбова горица, които от година на година стават по-малки и по-малки. Дъното на долината е заето от ливади и неколко декари (около 20) овощни градини, а надъ тех лежат нивите и пасбищата. Пространно пасбище за дребен добитък селото притежава по източните склонове на Изворската Рудина.

Делото горно-коритенско землище лежи върху триаски варовници и доломитни пластове, които на много места ерозивната сила на водата е пресекла и открила конкордантно лежащите под тех не на голяма дълбочина червени песъчници и конгломерати. Поради тоя строеж на пластовете в синора на с. Горни Коритен по-редко се среща изворна вода, но пак и лесно се правят бунари, от които по-големата част от махалите се ползуват за пиене и пране. Изворна вода има само долу, низко в долината. На североизток от черквата, далече около 300 крачки, в една малка, странична долинка, над която преди 60 години било разположено куиното село, блика карстов извор Новата вода.

На това место, преди да бъде открит извора, пролетно време, при топене па снеговете, често пъти из дупките на варовниците излизала вода на чешмички. Селяните нарекли местото Шопките (чешмичките). След стопяване на снеговете, шопките преставали да текат. Единъ път през летото на 1895 год. баба Нушка (Анушка) Величкова полегнала тук под сенката на едно дърво и, като се заслушала, дочула боботенето на течеща вода. Разказала това на домашните си, и те, заедно с други селяни, почнали да копаят, за да търсят водата. Между чисто варовитите скали изкопали една яма около 4-5 м дълбока и открили „жичката“ на водата. След една година изкопали още и намерили вода, колко, за една воденица. Сега Новата вода никога не пресъхва, но летно време чувствително намалява и остава колко за 1/2 воденица. Ако се копае още малко, сигурно ще се хване целата вода и тогава ще може да се построят и воденици надолу под черквата, и едно от теглата на селяните от Горни Коритен ще се свърши: нема вечно да „мъкнат“ мливото си чак в Извор и Треклина. Освенъ тоя извор, има още на 3 места (в махалите Джуркина, Лозанова и Мазгарци) по един малък кладенец с варовита вода, но понекога пресъхват. Селяните се перат с бунарска вода.

Спроти положението, което заемат различните махали в коритото, различно са изложени на ветър. Например, махалата Мазгарци е на открито, затова и всички ветрове я хващат. Джуркина, Лозанова и Любенова махали са закрити за северните ветрове, а открити на южните. Ето защо в тех най-рано се стопява снегът и най-рано захващат да орат за пролетните посеви.

Работната земя се намира до къщите. Тя е иловист чернозем, недотам плодороден. Царевицата в такава почва я бива на години: при кьишовни години тя загинва, а при сухи става по-добра. Засеват нивите главно с ръж, ечмик, лимец, пшеница, а по-високите ниви и с овес. Спремо другите села, тука посеват повече ниви с лимец и брица (тъй наричат пролетната пшеница). Във „вододражните“ места са образували ливади, от които косят само веднаж в годината трева. Във всека махала има и по малко кории (дъбови горички), от които кастрят вейките зарад шумата. Селото притежава обща селска гора откъм синорите на Треклина и Габрешевцп зад върха Бели камък (1280 м). Гората се състои от дребен бук и габер и сега, макар и да е охранителна, пак се опустошава от селяните; те постоянно крадат от нея, защото нема отде от друго место да взимат дърва за горене. Нивите им се намират в места, които носятъ следните имена: Дерендичица, Богданица, Чаврънче, Маринковица, Шопур, Лазаров рид, Горня Ширин, Кюрчийска падина, Коч кория, Вратница, Голка, Гиздавец, Ралòвка, IIладнище, Езерото, Джуркина Ньива, Боговски камик, Горня Ширин, Кръльевица, Дундарица, Куките, Добри дол, Патерица, Касъмница, Николчина локва, Джокьевица, Бойчулица, Драговец, Огорелка и др.; ливадите — Цветковица, Лежище, Янковица, Павлевица, Расова, При Бунаро, Душина, Миланица, Ленище, Коренкьовица, Юрт, Цигански дол, Расолница, Стубел, Ралоква, Драговец и др.; кориите — Янкова кория, Чуковица, При Маноте, Поякье, Бойно осое, Ръсова глава, Качарица, Борница, Чучуляк и др.

Село Горни Коритен е разбиен тип селище. Състои се от 8 махали:

1.   Лю̀бенова махала — 8 къщи. Тя се намира от десна страна на пътя, като се пътува от с. Извор за Горни Коритен. Всички домакинства произхождат от един род. Две къщи носят име Маринковци.

2.   От десно на Коритенската долина, близу до черквата (около 200 крачки), се намира Лозанова махала — 6 къщи,

3.   Под Лозановата махала (около 500 крачки далече) се намира Джу̀ркина махала — 12 къщи. Тя е най-близу до долнокоритенската махала Витановци.

4.   В самото начало на долината се намира Расова махала. Името й произходжа от думата рàс = дърво, в което се натрупват окастрените вейки (лѝсничина) за храна на добитъка. Тя има 8 къщи.

5.   Спасàнова махала се намира също в началото на дола, но пò към левата му страна. Брои 15 къщи. От нея произхожда и Расова махала.

6.   Малко пò на изток от махалта Спасановци се намира по-малката Богдановци — 3 къщи.

7.   Най-големата махала е Мазгарцѝ — 26 къщи, разпределени на 3 дела, които са отдалечени с по 500-600 крачки единъ от друг. Тя се намира точно на изток от черквата, около 2 1/2 км далече.

8.   Селото махала — 4 къщи. Тука се намират една кръчма, две бакалници, училището и черквата.

Преди около 60 години, както говори баба Наза Димитрова, кога тя била невеста, селото било купно. Всичко броило 11 къщи, построени една до друга над Новата вода. Сега там стърчат неколко джанкови дървета и едвамъ-едвамъ личат вглъбнатинки от неколко основи на сгради. Дето са построени сградите на днешните махали, там тогава били само кошарите на селяните, при които последните живели на постоянно от „Джурджовден до Митровден“ (от 23 април, до 26 октомврий), а зимата прекарвали „у село“. Селяните много по-рано искали да напуснат селото и да останат по кошарите, понеже там им било по-удобно, по турците не давали; те насила заставяли да стои част от семейството доле, у село, и през летото, за да има кой да ги посреща и изпраща.

Селото носи име Коритен (Горни, защото има и Долни) от вида на заселището, дето е разположено. Между Рудината от запад и продължението иа Ушинската планина — Бели камик — от изток, се заключава Коритенската долина, която действително прилича на корито.

Никой не знае и не може да каже, кой е и отде е дошъл първият основател на сегашното село.

Откъм старини селото е бедно. До черквата и около Новата вода при оране и копане на земята изравят тухли, хорозанени зидове и разни „железурии“. Намерили и некаква секирка, но сега е изгубена. На много места покрай черквата се изравят и монети (златни, сребърни и медни) от римската императорска епоха — всички са с глави.

Бележито е село Горни Коритен за Краището като место, отдето са излезли първите местни свещеници-учители и просветени хора въобще.

Поминъкът на селените е както този в съседните села — земеделие и скотовъдство, а покрай него и „торбата по курбет“. Излизатъ всека пролет като дюлгери из Загорйе, Дупнишко и Софийско.