Любенова Махала 

Любенова махала се намира от дясната страна на пътя, като се пътува от с.Извор за с.Горни Коритен. Всички домакинства произхождат от един род Любенови. Основател на махалата е Любен, роден около 1730-1740 г. По предание на по-възрастните хора, Любен е дошъл от земите на днешна Македония след като е убил турчин, изнасилил дъщеря му.  За да спаси семейството си, той го товари на волска кола и бягат по посоака на Краище. Не се знае колко време са пътували, но когато достигат до днешен Коритен, намират хубава долчинка е кладенец за вода и решават да се заселят. Любен има двама синове Цветан (около 1760 г.)  и Иван (около 1770 г.).

 ********

Цветан Любенов е имал двама синове: Новко и Петър, и двамата видни свещеници и учители.

Поп Новко е поден около 1800 г. и е един от най-известните и просветени българи в Краището през първата половина на XIX век. Той е един от основните инициатори за откриване на първото училище на Краището и постояване на църква “Св.Троица” в с.Извор, Босилеградско. Според местните предания през 1830 г. поп Новко отива чак до Цариград, за да поиска от султан Махмуд II разрешение за градеж на църква. Владетелят уважил дързостта и снизходително позволил строежа й върху основите на старата църква, но с условието църквата да е с размери “колкото кожата на един вол”, т.е. най-много 2-3 метра. Поп Новко настоял в официалния ферман от 21 юли 1833 год. да се впише това условие. В селото изрязали волска кожа на тънка дълга ивица. Получило се въже, което опасало голяма повърхност от цели 702 кв.м. Така църквата с размерите на църквата са 36 м дължина, 20 м ширина и 18 м височина е най-голямата в Османската империя. Когато султанските пратеници пристигнали да видят храма, били сюрпризирани от големите му размери. Селяните обаче посочили, че църквата не излиза от рамките на волската кожа и турците нямало как да оспорят. При строежа на църквата работниците в близост строят барака “завана”, която става най-старото училище в Краище след през 1833 г. като поп Новко събрал десетина момчета там и започнал да им преподава четмо и писмо. Искрата на килийните училища в областта е запалена и през 1884 г. поп Новко открива килийното училище и в родното си село с.Горни Коритен. През 1865 г. поп Новко е първият свещеник в построената по негова инициатива в с.Горни Коритен цръква „Св. Пророк Илия“.

Поп Петър Цветанов Любенов е български духовник, фолклорист и етнограф, роден на 14 януари 1816 год. (макар, че в собственоръчно написана от него през 1904 г. бележка за дарение на литературните му трудове на Кюстендилското българско читалище “Братство” посочва като рождена година 1809 г.). Живее 88 години до 1905 год. След смъртта на баща му (1830) за него се грижи по-големият му брат поп Новко, при когото се учи да пише и чете. Ръкоположен е за свещеник от кюстендилския епископ Захарий по време на митрополит Артемий (1829-59) и изпратен да служи в църквата „Света Троица" в с.Извор (Босилеградско). В продължение на 25 години е свещеник в селата на Кюстендилското Краище. Проявява интерес към християнските прояви в обредите и религиозния култ, записва фолклорни и етнографски материали. Около 1863 г. се установява в Кюстендил, като продължава да обслужва селското и градското население в продължение на 32 години. Събраните етнографски и фолклорни материали (предимно от Краището) отпечатва през 1887 г. във Велико Търново, в първия по рода си сборник за Кюстендилско под наслов „Баба Ега или Сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи в Кюстендилско”, за който световноизвестният учен проф. Константин Иречек дава висока оценка. През 1891 г. в София е отпечатана втората му книга „Самовили и самодиви" – фолклорно-етнографски сборник. Записаните през последните десетилетия на Върраждането народни материали са подредени в девет раздела: 1) материали от народната медицина – билколечение, баене, магии и др.; 2) вярвания във вампири и таласъми; 3) 72 гатанки; 4) над 200 пословици; 5) народни песни и детски игри; 6-7) стари народни обичаи при кръщаване на деца; 8) самовили и самодиви; 9) народни благослови по време на трапезни обичаи. През 1896 г. издава в София „Сборник с разни умотворения из Кюстендилско", която представлява фолклорен сборник с умотворения от XIX в. с 222 пословици и поговорки, описания на носиите в Кюстендилско и сведения за бита на населението в Краище. Четвъртата си книга отпечатва през 1902 г. в Кюстендил под заглавието: „Сборник с разни народни умотворения и турски злодейства из Кюстендилско", в която описва родилни и сватбени обичаи, развалини на църкви и манастири, включва 66 народни поговорки, 15 народни приказки и описва политическото и социално положение на населението през годините на робството. В сборниците на Петър Любенов намират място материали от всички области на духовната култура на населението от Кюстендилско през първата половина на XIX век. Със своята събирателска и издателска дейност той се утвърждава като един от първите етнографи, фолклористи и краеведи в Кюстендилския край. След смъртта му на 88-годишна възраст през 1905 г. е погребан в олтара на старата църква „Свети Мина" в Кюстендил. Негови синове също са образовани и изявени личности: Григор, Димитър и Йосиф Любенови. 

▪️ За Григор Поппетров Любенов се знае, че е юрист, завършил правни науки в Женева.

▪️ Димитър Поппетров Любенов е роден през 1835 г. в гр.Кюстендил. Той е известен български учител, възрожденец и борец за църковна и политическа независимост. Учи в Кюстендил и в Пловдивското класно училище, наречено „Семинария". Работи в Кюстендил като основен учител (1863-1868 г.) и класен учител (1874-1878 г.), а през последната година от живота си е главен учител. През 1868-1873 г. е главен български учител в Крива паланка, където превръща обучението от църковно в светско. С дейната подкрепа на Аверки Попстоянов създава читалище „Зора", което тайно снабдява с излизащите в Цариград български вестници „Македония“, „Право“, „Гайда“ и други. Застава начело на борбата срещу гръцките владици, както и за национално освобождение. Един от основателите е на частния революционен комитет в Осоговския манастир през 1872 г. от учителя Тодор Пеев. По време на освобождението на Кюстендил води дневник с ценни сведения за това време, който е публикуван във вестник „Струма“ (1902, бр. 3, 5, 6, 7). След Освобождението от март 1878е член на Окръжния съдебен съвет в гр.Кюстендил. Народен представител е в Учредителното събрание, I Велико народно събрание, и I Обикновено народно събрание. Заема различни служби във финансовото ведомство. Умира на 44-годишна възраст през 1879 г.

▪️ Йосиф Петров Любенов е роден на 3 май 1846 г. в гр.Кюстендил. Той е български лекар, публицист и писател. Завършва класното училище в родния си град и Военномедицинското висше училище в Цариград (1877 г.). Като студент сътрудничи на български вестници, издавани в Цариград. Работи като лекар на турска войскова част, която се мести от Ниш в Босна. Избухналото въстание в Босна и Херцеговина го принуждава през 1876 г. да замине за гр.Мостер. Обявената Руско-тъпска война през 1877-1878 г. поражда съмнения, че може да премине нелегално на страната на руската армия и затова е отзован и след кратък престой в Истанбул е изпратен в гр.Сана в арабската област Емен (Йемен) като помощник на тогавашния управител на местната болница българина д-р Христо Стамболски. Бързо се утвърждава като изявен лекар, показателно за което е, че става домашен лекар на валията в града. Въпреки почитта и уважението, на които се радва, мечтата му е да върне в освободена България. Така, през 1880 г. успява да се укрие при един отпуск в Руското консулство в Истанбул и с един руски параход да се завърне в родината. Назначен е за военен лекар в Кюстендилския гарнизон. През Сръбско-българската война 1885 г. е лекар на временната болница от 273 легла в Софийското военно училище, в която заедно с още трима лекари се грижи за тежко ранените. В продължение на четвърт век е началник на Софийския военен медицински окръг и допринася много за развитието на здравното дело във военните гарнизони, обучението на  младите лекари в армията, устройването на военни лечебници и разработването на нормативни документи. Още от създаването на военната болница в София като Софийска обща гарнизонна болница тя става еталон за останалите софийски болници и за това принос имат поканените доказали се военни лекари, между които е и д-р Йосиф Любенов. Пише книгите „Сифилис и въобще венерическите болести", „Моето възпоминание от Йемен", която дава сюжет на Иван Вазов за разказа му „Шуми Марица окървавена". През 1892 г. издава книгата „ Общедостъпна книга: Лекарь за человечески болки и лекуванието им", в която на 640 стр. са описани клиниката и лечението на много болести. В статията „Медицината преди 35 години в Кюстендил", публикъвана в Медицинския сборник през 1895 г., описва прилаганите лечебни методи и използвани лекарства в града. През 1897 г., командирован от правителството, посещава някои кантонални болници в Швейцария и Пастьоровия институт в Париж, за да приложи видяното в родината. Същата година е делегат в Москва и Петербург на XII международен медицински конгрес. Пътуванията в Европа и участието си в конгреса описва в книгата „Пътни бележки и впечатления". След пенсионирането си до края на живота си през 1909 г. живее в София, където се отдава на свободна лекарска практика, без да отказва безплатна медицинска помощ на бедните.  

 ********

Иван Любенов е роден около 1770 г. Има двама синове: Дойчин (1800 г.) и Атанас (1810 г.).

Дойчин Иванов има 5 деца: Мано (1830 г.), Христо, Станоя, Стоил и Катя.

▪️ Мано Дойчинов има две деца: Димитър (1860 г.) и Ката (1870 г.). 

Димитър има две деца: Зинови (1885 г.) и Анани (1890 г.).

Зинови Манов отива да живее и работи в гр.София, където създава семейство и има две деца: Елеонора и Митко.

Анани Манов - вторият син, живее в с.Горни Коритен, жени се и му се раждат четри деца: Тонка (1917 г.), Методи (1919 г.), Йордан и Йорданка (1921 г.). Съпругата му умира и той се жени втори път за Василка от с.Полетинци и от нея има един син Зинови (1924 г.).

Тонка Ананиева се омъжва за свещеник от с.Горна Козница, с когото отглеждат две дъщери: Латинка и Бойка. 

▪️Латинка завършва гимназия в гр.Кюстендил и се омъжва за Димитър от гр.Кюстендил. По-късно завършва учителски институт и работи като учителка в I-во основно училище „Кирил и Методи“ в гр.Кюстендил. Отглеждат две деца: син Гошо и дъщеря Илияна. Гошо живее в София и работи като хидожник. Илияна завършва медицинския институт и работи като медицинска сестра. Тя има една дъщеря. 

▪️ Бойка завършва гимназия в гр.Кюстендил. Омъжва се в гр.София, но повече данни не се намират. Тя умира като млада.

Методи Ананиев завършва основно образование в с.Горни Коритен, след което отива на работа в гр.София. Там прави семейство, в което отглеждат син Анани.

Йордан Ананиев завършва основно образование в с.Горни Коритен, след което отива на работа в гр.София. Жени се и отглежда две деца: Веселин и Варда. Други сведения няма.

Йорданка Ананиева завършва основно образование в с.Георги Коритен. Омъжва се за Евтим Сотиров от с.Средорек. И двамата работят в търговията в гр.Кюстендил. Отглеждат две дъщери: Лора и Галя. 

▪️ Лора завършва висше образование в селскостопанския институт в гр.София със специалност агроном. Омъжва се за Кирил Милачков и отглеждат един син Миша. 

▪️ След гимназия Галя отива на работа в гр.София. Там прави семейство и отглежда един син Иван.

Зинови  Ананиев завършва средно си образование в гр. Босилеград. Учителства в Босилеградски села. Започва работа в Кюстендил, а цлед това се премества в гр.Клисура. Там е женен и отглежда един син Пламен. През 1970 г. се завръща в гр.Кюстендил и започва работа като директор в градската търговия. 

▪️ Пламен завършва висше образование в гр.София и остава на работа там, прави семейство с Румяна и отглеждат един син.  

▪️ Христо Дойчинов прави семейство в с.Горни Коритен и отглежда три деца: Владе, Вене и Пана.

Владе Христов прави къща в центъра на селото и със съпругата си отглеждат един син Любен. Той живее и работи в Коритен като обущар, има и пивница. Със съпругата си Ана от Цонева махала отглеждат един син и две дъщери: Миланка, Етрополия и Никифор. И тримата отиват да живеят в гр.София и са семейни.

Вене Христов живее в Любенова махала и там отглеждат четири деца: Яне, Стойне, Станко, Неда. 

Яне Венев завършва основното си образование завършва в с.Горни Коритен и със съпругата си отглеждат три деца: Борис, Огнян и Павел. 

▪️ Борис завършва гимназия в Босилеград и след 9.9.1944 г. емигрира в Америка, където служи в армията. След пенсионирането си се завръща в България. 

▪️ Огнян е роден през 1930 г., завършва гимназия с.Трекляно, не прави семейство и е покойник. 

▪️ Павел е роден през 1935 г. Още като малък отива в гр.Перник, където живее и създава семейство. 

Стойне Венев е роден през 1910 г. Завършва основно образование в с.Горни Коритен. Създава семейство с момиче от Расова махала, Арватка, с която отглеждат две деца: Роза и Емил. Стойне има интересна биография. С буен характер, осъден от Народната власт на смърт, но се укрива около 5 години от властите в къщата си в с.Горни Коритен, след което се предава и лежи в затвора. Помилват го, а после работи като управител на ресторант „Опера“ в София. 

Станко Венев умира като ерген. 

За Недка няма данни.

Пана Христова има семейство в с.Горни Коритен и отглежда три деца: Владе, Драгомир и Петрунка.

Атанас Иванов - вторият син на Иван Любенов, има две деца: Пейчо и Златан.

▪️ Пейчо Атанасов има двама синове: Стойне и Петър.

Стойне Пейчов живее в с.Горни Коритен и със съпругата си отглеждат четири деца: Жеко, Любен, Станка и Юлия.

Жеко Стойнев е роден през 1924г. Завършва гимназия в Босилеград. Служи в армията като офицер и достигна до чин полковник. Не е женен.

Любен Стойнев е роден през 1926 г. Завършва прогиманзия в с.Горни Коритен. Служи като милиционер в гр.София. Прави семейство с Евга и заедно отглеждат две деца: Здравко и Румен. Като пенсионери със съпругата си се завръщат да живеят в с. Горни Коритен и работят като животновъди. 

▪️ Здравко живее и работи в гр.София, където създава семейство и със съпругата си отглеждат две деца. 

▪️ Румен също живее и работи в гр. София, където има семейство и едно дете, но то умира.

Станка Стойнева е родена през 1921 г. Завършва основно образование в с.Горни Коритен и работи като шивачка. Омъжва се в гр.Кюстендил, където живее в напреднала възраст. Няма деца.

Юлия Стойнева е родена през 1928 г. Основното си образовние завършва в с.Горни Коритен, където работи като бригадир в ТКЗС. Тя също няма деца.

Петър Пейчов е втория син на Пейчо. Има четири деца: Райна, Раивка, Дона и Цветанка.

За Райна, Раивка и Цветанка Петрова няма данни.

Дона Петрова се омъжва за Асен (мечтаел си за ЖП линия от Скакавица до Кортен), с когото отглеждат три деца: Драганка, Станка и Петър.

▪️ Драганка се омъжва за Зинови от с.Уши, с когото отглеждат двама синове. Като пенсионери се връщат в с. Горни Коритен и тя работи като магазинер в кооперацията.

▪️ Станка отива в гр.София и там създава семейство. 

▪️ Петър завършва гимназия в Боселеград. Заминава в гр. София, където създава семейство и работи.

▪️ Златан Атанасов със съпругата си от Спасанова махала отглеждат една дъщеря Петрунка.

Петрунка Златанова се омъжва за Мито и правят семейство в с.Горни Коритен въпреки, че той не е от това село, отглеждат в селото шест деца: Александър, Вене, Тале, Йорде, Спасена и Мария.

Александър Митов е роден около 1870 г. и прави семейство с Пена от с.Райчиловци, с която отглеждат шест деца: Зинови, Стефан, Георги, Йордан и две дъщери близначки – Сара и Сергия.

▪️ Зинови Александров  е починал като млад и не е имал семейство.

▪️ Стефан Александров е роден през 1903 г. Завършва прогимназия в с.Горни Коритен. Прави семейство със Славка от с.Коняво и отглеждат четири деца: Чавдар, Юлиян, Александър и Флора.

• Флора е родена през 1937 г. Завършва гимназия в с.Трекляно и прави семейство с Асен Манасиев от с.Уши. Живеят в гр.Кюстендил. Флора работи като детска учителка. Имат една дъщеря Красимира, която завършва икономическия институт в гр.София, живее и работи като учител в гр.Кюстендил и има син и дъщеря.

• Чавдар е роден през 1939 г. Завършва гимназия в с.Трекляно, а по–късно - педагогика в СУ. Работи като учител в електротехникума в гр.Кюстендил, а по–късно в минен техникум в гр.Бобов дол. Прави семейство с Василка от гр.Бобов дол. Те отглеждат две деца: Стефан и Габриела. Живеят в гр.Кюстендил. Стефан завършва гимназия, отбива военната служба, но се разболява психически. Габриела е родена през 1973 г. в гр.Кюстендил. Семейна е и има една дъщеря Ивона.

• Юлиян е роден през 1942 г. Завършва минен техникум в гр.Перник. Създава семейство с Милка от с.Лозно. Живеят и работят в гр.Кюстендил. Юлиян работи като служител в Окръжен комитет на БКП, а Милка - в МВР Кюстендил. Отглеждат две деца: Иво и Стефан. Иво е роден през 1967 г. Завършва средно образование и работи като старшина в МВР Кюстендил. Прави семейство със Славянка, която работи в търговията. Имат син Милен и дъщеря Юлияна, която е омъжена и има син Калоян, и двамата завършили висше образование. Стефан е роден през 1978 г. Завършва висше образование в гр.Благоевград. Прави семейство  с Ева, която е звършила английска филология. Имат две деца – Галя и Мила. Живеят и работят в МВР Кюстендил.

• Александър е роден през 1944 г. Завършва гимназия в с.Трекляно. Прави семейство с Елза от гр.Козлодуй. Работи в месокомбинат Родопа в гр.Кюстендил като закупчик. Отглеждат две деца: Людмил и Соня. Людмил завършва право в СУ и има един син Александър, а Соня е завършила икономика и има един син.

▪️ Георги Александров е роден през 1907 г. Прави семейство с Донка от Спасанова махала, с която отглеждат две дъщери: Евтимка и Людмила. 

• Евтимка е родена през 1934 г. Завършва гимназия в с.Трекляно и се омъжва за граничар. Имат две деца - момиче Виктория и момче Любчо, който има един син - Александър. 

• Людмила е родена през 1937 г. Завършва само основно образование. Прави семейство с Виктор от Дренова махала с.Долни Коритен, с когото отглеждат син и дъщеря: Георги и Ани. Георги е роден през 1960 г., завършва гимназия в гр.Батановци и работи като строител. Има съпруга Роцица, завършила гимназия в гр. Перник, където живеят и отглежда три деца – Виктор (1980 г.), Юлияна (1982 г.) и Емилия. Виктор завършва гимназия в гр. Перник и работи в Испания. Юлияна и Емилия също завършват гимназия в гр. Перкик, където остават да работят и живеят. Ани е родена през 1957 г., завършва медицински институт и работи като медицинска сестра в болницата в гр.Радомир. Омъжена е за Александър Раклев от гр. Радомир, с когото отглеждат две деца – Людмила (1980 г.), завършила икономика, и Симеон (1985 г.), който работи като автомонтьор.

▪️ Йордан  Александров е роден през 1917 г. Завършва основно образование в с.Горни Коритен. От 14-годишна възраст започва работа като чирак в ресторант първо в гр.Кюстендил, а след това в гр.София. Прави семейство с Йолда от Петкова махала, с която отглеждат една дъщеря Тодорка. След войната семейството се премества да живее в гр. София. Йордан започва работа като кондуктор в градския електротранспорт, от където се пенсионира. 

• Тодорка е родена през 1942 г. в с.Горни Коритен. Завършва гимназия в гр.София. Омъжва се за Любен от Гергинова (Лиарска) махала и живеят в гр.Кюстендил. Завършва вечерен икономически техникум. Работи като счетоводител в Промкомбинат-Кюстендил и Горското стопанство и като главен счетоводител в Детския санаториум за белодробни заболявания. Отглеждат две дъщери Маргарита и Светлана (подробности в Гергинова махала).

▪️ Сара Александрова е родена през 1910 г. Омъжва се за Васил от с.Горно Уйно. Поради свлачище в селото са изселени в с.Войводово. Отглеждат четри деца: Любен, Йордан, Офелия и Гълъбина. 

• Любен е роден през 1939 г. Завършва минно-геоложкия инститтут в гр.София. Работи в гр.Русе. Прави семейство с Величка от гр.Априлци, с която имат една дъщеря Елеонора. Йордан е роден през 1948 г. Завършва средно образование в гр.Козлодуй и  работи като шофьор в Атомната електроцентрала. 

• Офелия е родена през 1941 г. Завършва основно образование в с.Войводово, а средно - в гр.Мизия. Работи в хартиения завод в гр.Мизия. Има две дъщери: Анита и Димитринка.

Анита е родена през 1959 г., завършва икономически техникум и работи като счетоводител. Омъжена е за Людмил Лилов – машинен техник в електроцентралата в гр. Козлодуй. Имат две деца – Ивелина и Петя. Ивелина (1980 г.) завършва икономически институт и работи като счетоводител, семейна е с две деца – Анита и Мария. Петя също има икономическо образования, омъжена е в гр. Пловдив и има трима сина.

Димитринка (1962 г.) завършва Минногеоложки университет в Германия. Омъжва се в гр.Пловдив за Атанас Янакиев и има собствен семеен бизнес. Двамата отглеждат двама сина – Илия, който е архитект, и Орлин, който се занимава с изчислителна техника.

• Гълъбина е родена през 1941 г. Омъжва се за Рангел Крумов (1941 г.) от с.Уши, с когото имат двама сина: Емил и Пламен. Емил е роден през 1964 г. Завършва техникъм по електротехника. Не е семеен. Пламен е роден през 1967 г. Завършва техникум по химия и работи като пожарникар в електроцентралата в гр. Козлодуй. Жени се за медицинска сестра Диана (1978 г.), с която имат една дъщеря Христина, завършила психология.

▪️ Сергия Александрова е родена през 1910 г. Тя е близначка на Сара. Прави семейство с Александър от Бакъмска махала на с.Трекляно, с когото отглеждат три дъщери: Стефанка, Нора  и Гълъбина. 

• Стефанка е родена през 1942 г. Завършва средно образование в с.Трекляно, омъжва се и отглежда двама синове: Атанас и Александър. Починала е отдавна. 

• Нора е родена през 1946 г. Омъжена е в Софийско село и има две деца: София и Красимир. Починала е. 

• Гълъбина е родена през 1951 г. Омъжва се за Ставри Йосифов от с.Кобиле, с когото живеят в с.Трекляно. Гълъбина е медицинска сестра, а съпругът й работи към Енерго-Кюстендил. Имат една дъщеря Милада, която работи като инжинер в Метрополитен-София.

Вене Митов - втория син на Петрунка, е роден около 1873 г. Прави семейство със Занка от Лиярска махала. Отглеждат четри деца: Николина, Стойне, Тодор и Олга.

▪️ Николина Венева се омъжва за Стойне от с.Уши, с когото отглеждат две деца: Ангел и Райка. Други данни за тях няма.

▪️ Стойне Венев е роден през 1919 г. Завършва основно образование в с. Горни Коритен, а след това - счетоводни курсове. Работи в общината в с.Уши. Премества се в гр.София и започва работа като офицер в МВР, а след това - в месокомбинат София като инспектор. Прави семейство с Ана от Петкова махала и отглеждат две деца: Бойка и Венелин. 

• Бойка е родена през 1947 г. Завършва гимназия в гр.София и Машинно-електротехнически институт (МЕИ). Омъжва се за Вълкан от гр.Бургас, където живеят, работят и отглеждат две деца: Антон и Ваня. Антон Вълканов Стоилов е женен за Петя Иванова, завършила висш икономически институт – счетоводство. Имат една дъщеря Ивалина. Ваня Вълканова е завършила психология в СУ. Живее в Германия. 

• Венелин е роден през 1950 г. Завършва механотехникум в гр.София и създава семейство с Настя (1959 г.) от гр. Ямбол, която е инженер-конструктор. Отглежда две деца: Георги (1986 г.) и Стефан (1989 г.).

▪️ Тодор Венев е роден през 1921 г. Завършва гимназия в с.Трекляно. Учи ветеринарна медицина и отива на работа по разпределение в Добричко. Там създава семейство и отглежда един син Любен. Тодор работи като ветеринарен лекар в голям животновъден комплекс.

▪️ Олга Венева е родена през 1925 г. Омъжва се в с.Трекляно за Иван, с когото отглеждат две деца: Росица и Маргарита.

Спасена Митова се омъжва в Джуркина махала за Алексо, с когото отглеждат три деца: Стойне, Варда и Негритка. Стойне има четири деца, които живеят в гр.Кюстендил. За Варда и Негритка няма други данни.     

Мария Митова има две деца: Митко и Славчо. Други данни за нея няма.

Тале и Йорде Митови са починали млади и няма други данни.